Модифициране на Dual 1009 "Dual 1009 - modification"

В тази презентация ще ви покажа една интересна модификация на грамофон Dual 1009.
Dual 1009 е модел произвеждан преди Dual 1019, чиято реставрация и устройство съм разгледал подробно тук.
Като външен вид и начин на работа, двата модела много си приличат.
Производството на Dual 1009 започва в началото на 60-те години на миналия век.
Моделът който ми предстои да модифицирам има фабричен №241636 и е произведен 1972 год.
Грамофонът работи напълно автоматизирано, но конструкторите са придвидили и ръчен режим.
Дискът му тежи 3,2 кг и е произведен от фирмата EMT, чрез прецизно отливане под налягане от цинково-алуминиева сплав "Zamak".
Това което го отличава от 1019 е, че рамото му изглежда грозновато, няма микролифт и антискейтинг.
Специално конструираната глава за закрепване на дозата (каквато имат почти всички рамена на Dual), създава големи неудобства, когато се налага бърза смяна на дозата.
Иначе лагерната му система на окачване е перфектна, което е характерно за повечето рамена произведени от Dual.
Ето защо една от основните задачи на настоящата модификация е преработване на рамото за работа със стандартен тип шел познат още като стандарт EIA, или SME.

При извършване на първоначалния оглед се оказа, че механиката е в добро състояние, което говори за високото качество на изработване на отделните части и компоненти. Няма никаква ръжда, или корозия по елементите, както и видимо износване, с изключение на някои лагерни възли, които се бяха запекли от дългия престой на смазката. Гумената ролка беше в добро състояние, с характерното съвсем леко втвърдяване на периферния слой. Двигателят също се оказа в добро състояние, но се нуждаеше от почистване и смазване, защото беше по-шумен от необходимото. Освен това някой е пипал разни неща по настройките, защото част от автоматичните функции не се изпълняваха.

Не смятам да се впускам в подробности с почистването, смазването и настройването на механиката, тъй като тази процес съм го разгледал подробно в презентацията на Dual 1019.
Ще покажа само някои по-интересни проблеми, които открих:

Това е кутията с ел. захранването на двигателя, след махането на предпазната капачка отгоре. Виждат се пластините на прекъсвача и свързването на бобините. Прави впечатление, че липсва кондензаторът 10 nf, които гаси искренето при превключване на прекъсвача. Без този кондензатор се чува неприятно пукане в колоните, което се генерира от искрата. След поставянето на подходящ кондензатор, проблемът се реши.

Ето снимки на шасито с механиката, както и от разглобяването и почистването на двигателя:

След функционалното възстановяване на механиката, реших да се хвана с най същественото - модификация на рамото.
За целта, трябваше да демонтирам старата тръба и на нейно място да поставя нова S-образна, която ми беше доставена допълнително от някакъв стар японски грамофон.
При това трябва да се има предвид, че моделите на Дуал са със по-къса ефективна дължина (разстоянието между остта на въртене на рамото и върхът на иглата).
Освен това новата тръба е с диаметър 9 мм, в сравнение със старата, която е 10 мм.
Затова реших да отрежа старата тръба възможно най-близо до основата, където е закрепена в държача и в нейния отвор да монтирам новата.
Освен това преди да я фиксирам (залепя), трябва да спазя и изискуемото за целта отстояние между центъра на въртене и върха на иглата.
Тръбата отрязах лесно с помоща на златарско лъкче, а стърчащата леко част изравних с помоща на бързооборотен дриймел и абразивен накрайник.
Ето някои снимки, които направих по време на работа:

Със смяната на тръбата смених и проводниците вътре в рамото, тъй като старите бяха силно окислени и компрометирани. Новите проводници са от швейцарски литцендрат - ф 0,12 мм. След прокарването им запълних отвора с памух, с цел да елиминирам звъненето на тръбата от евентуални звукови честоти. Разстоянието между върха на иглата и остта на въртене на рамото е подбрано точно 203,2 мм (8"). Дозата, която трябва да монтирам на рамото е Ortofon 2M-red. Поради високата основа на рамото се наложи допълнително да поставя 2 мм коркова подложка под дозата. След залепването на тръбата, промих със спирт всички лагери на рамото и ги смазах. След това сглобих и монтирах обратно рамото на грамофона.

Заради смяната на тръбата се наложи да преместя стойката за закрепване и да направя реглаж на ограничителите на хода на рамото. Получи се чудесно рамо, но за останалите му характеристики ще мога да кажа едва след като направя всички настройки и измервания. За да бъде всичко както трябва, се налага да помисля за направата и на антискейтинг. Най-простото решение е гравитачна конструкция с тежест и нишка, но поради широката лагерна основа на рамото е труден за реализиране. След като разгледах различни идеи от интернет (изпратени от мой приятел), се спрях на антискейтинг с лостова система. За направата му ми трябваха малка месингова тежест, стойка за закрепване и няколко тънки лостчета (оси) на една от които да закрепя тежеста, а с другата да завъртам рамото. От една стара кутия в която събирам всякакви части, винтчета, болчета и т.н, извадих следните неща, които ще ми свършат работа:

От голям хромиран кламер, отрязах едно право парче за направата на едната ос. За другата ще използвам ос със зъбни колелца свалена от стар електромер. На нея има нанизана и малка движеща се месингова цанга, с която ще придвижвам тежестта по протежение на остта. Двете месингови колелца са свалени от щипки за закачане на пердета на стари корнизи. По голямото ще служи за тежест, а върху по-малкото ще се нанижат осите и посредством винт ще се монтира на малкото стоманено блокче, което ще служи за стойка. Осите смятам да ги вкарам в пробити радиално отвори, разположени на 90° един спрямо друг. За целта ще пробия отворите с малко по-малък диаметър, за да може с леко почукване на ги набия в тях. На следващите снимки показвам последователно етапите на изработване и сглобяване:

Както се вижда от снимките, в процеса на изработване реших да сменя стойката за закрепване на антискейтинга, тьй като ми се виждаше прекалено голяма и груба.
Новата стойка е изработена от 2 стоманени заготовки с дебелина съответно 5 и 1,5 мм, свързани г-образно с помоща на винт М2,5 мм.
В основата (от 1,5 мм) e пробит бъбрековиден отвор за закрепване, което позволява лесно изместване напред-назад, или въртене за намиране на подходящо местоположение.
С помоща на тънък абразивен диск закрепен на дриймела, направих леки нарези на остта с тежестта, служещи за скала и ориентир при преместването `и.
За задвижване на рамото, в един от отворите на капачката на лагера за вертикално движение на рамото, е вкарана къса финна хромирана тръбичка.
Тя е отрязана от патент на ръчен часовник и е с подходящ диаметър, така че да влиза с известно усилие в отвора на капачката.
Когато се наложи отворът да се използва за завъртане на капачката при настройване на лагера - може лесно да се извади и след това пак да се постави.
В края на осите и тръбичката съм залепил тънки пръстенчета шлаух, които да предпазват от изхлузване на тежестта, както и от евентуално одраскване при манипулация с рамото.

Следващият проблем който ми се случи е, че се счупи пластмасовият плъзгач на закопчалката за закрепване на рамото.
Вероятно е бил спукан, или пластмасата е остаряла, защото се разпадна на парчета.

За да възстановя оригиналният `и вид се наложи изработване на нов плъзгач, който направих от месингова ламарина с дебелина 2 мм. От нея изрязах две лентички, които огънах дъговидно с необходимия радиус и ги запоих помежду си с газова горелка и сребърен припой. От вътрешната страна на плъзгача е залепена лентичка от черна кожа, за да не се драска тръбичката на рамото при закопчаване. След това за тях залепих пластмасовата ръкохватка от стария плъзгач и се получи закопчалка доста по здрава от оригиналната.

И последното което направих е полиране на периферията на диска (платера). На първата снимка в ляво виждате окончателният вид на сглобеното вече шаси. Втората снимка показва настройването на хоризонталния ъгъл на иглата в една точка. Предстой прослушване с тест плоча за окончателно уточнявяне на силата на натиск върху иглата, регулиране на антискейтинга и измерване резонанса на рамото. Като резултат се получи оптимален натиск - 2гр, а резонансът на рамото с дозата - 10 Hz. Понеже дозата е нова, необходимо е известно разсвирване (минимум 30 часа), за да се напасва оптимално иглата.

В заключение след направената модификация и профилактика, механиката на грамофона работи тихо и румпелът създаван от ролковата предавка не се чува.
Евентуалните му минимални стойности, остават скрити под нивото на шума създаван от триенето на иглата в грамофонната плоча.
След направената модернизация, грамофонът изглежда като съвременен модел и е истински красавец.
Грижите по освежаването на кутията му са поверени на собственика.
Удоволствие е да гледаш работата на механиката и затова заснех и подготвих малко демонстрационно клипче:

Разгледайте и останалите статии, като посетите раздела Всичко за грамофона и винила "All for turntable and vinyl".