Английски лейбъли " UK vinyl record labels "

На тази страница ще разгледаме най-известните английски лейбъли издавали винил между 50-те и 90-те години на миналия век.
Изложението не претендира за изчерпателност, или оригиналност но предполагам, че все пак ще представлява известен интерес сред любителите на винила.

APPLE		Apple Records е създадена през 1968г. от The Beatles и е популярна най-вече с издаването на техните албуми. Разпространението е поето от EMi и Capitol до 1975г. Въпреки че грамофонните плочи са били издадени на етикета Apple, те следват номерата по каталога на Parlophone R-префикс. Успеха на фирмата е бил гарантиран основно от името на Битълс. Към дейността на фирмата са били включени още бутикова мрежа и верига магазини, за задоволяване страстта на феновете. Фирмата е давала възможност за изява и на други певци като Mary Hopkin, Badfinger, James Taylor, Jackie Lomax и др. На етикета на фирмата е изобразена зелена ябълка в синхрон с името "Apple". За първи път Apple въвеждат освен маркирането на първа и втора страна на плочата с текст върху етикета и чрез картинка. На страна А е изобразявана цяла ябълка, а на страна В разрязана половинка - правеща асоциация, че ви остава да изконсумирате и останалата половина от музиката. Дийствително оригинално хрумване на дизайнера! На тази страница може да намерите част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
BLUE HORISON		Компанията е създадена от продуцента Mike Vernon през 1960г, за запис на обичаната от него блус музика. Най ранните записи на лейбъла датират от 1965 - 1966г, като повечето плочи са били продавани, чрез поръчка по пощата. Някои от изпълнителите записвали с Blue Horison са: Fleetwood Mac, Peter Green, Rory Gallagher, Paul Kossoff, Stan Webb, Pete Wingfield и Duster Bennett. Лейбълът прекратява дейността си през 1971г, а плочите от тази марка са колекционерска рядкост! Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
CHARISMA		Лейбъла е създаден от мениджъра Tony Stratton-Smith наричан ("Strat") през 1969г. Рьспространението на записите за Европа през 70-те е поето от Phonogram Records. Записвал е с The Nice, Van Der Graaf Generator, а по-късно и с Genesis. Едни от най известните албуми на лейбъла са на групата Rare Bird, предизвикали сюрприз с изпълнението "Sympathy" през 1970г. Долният етикет (с шапката) излиза през 1972г. и вероятно се поставя за първи път на плочата на Genesis' Foxtrot. С този етикет се пускат издания на Clifford T Ward, Viv Stanshall и Rick Wakeman. През 1983г, лейбълът е продаден на Virgin Records, но продължава да издава до 1986г. Strat умира през 1987г. През 1990 се сформира нов лейбъл също наречен Charisma, но нямащ нищо общо с оригиналния Charisma и работи между 1990 и 1992г. Някои атрактивни записи на Charisma по-късно са преиздадени в Англия от EMI Records, която поглъща Virgin Records. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
COLUMBIA		Американската звукзаписна компания Columbia Phonograph Company, създава свой клон в Англия през 1900г. По-късно в Англия се премества и централният офис на фирмата. Голямата депресия през миналия век принуждава компанията да се обедини със своя най-голям конкурент The Gramophone Company и да сформират фирмата EMI през юни 1931г. Съгласно споразумението Columbia запазва правото си да запази етикета си по примера на Parlophone и HMV. През 1962 год, зеленият етикет е заменен със сребърно-сив такъв и син надпис на лейбъла. Някои от певците и групите които използват зеленият етикет са Cliff Richard, The Shadows, Acker Bilk и Helen Shapiro. Сребърно-сивият етикет пък се използва от The Yardbirds, Gerry and The Pacemakers, The Animals, Hermans Hermits, The Dave Clark Five и първоначално от Pink Floyd. През 1968 - 1969г. сребърно-сивият етикет е заменен отново от черен и сребърен вариант, които се използват до 1972г. Той е бил почти идентичен с етикета на фирмата Parlophone, един от които може да видите при Parlophone етикетите. Днес Columbia-UK е собтвеност на Sony BMG (от 2009г. Sony Music Entertainment ), която от началото на 2006 е разделила издаването на записи на двата лейбъла - RCA Label Group и Columbia Label Group. RCA Label Group издава предимно записи на поп музика и RnB музика, докато Columbia Label Group има грижата да издава рок, танцувална и алтернативна музика. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
DECCA		Decca е създадена през 1929г. от Edward Lewis. През 1932г, Decca купува английската компания Brunswick Records която записвала с Bing Crosby и Al Jolson. През 1934г. е създаден американският филиал на Decca, който закупил записите на Brunswick, а плочите били пресовани в заводите на Warner Bros. В 1939 във Великобритания имало само две звукозаписни компании Decca и EMI. По време на Втората световна война, Arthur Haddy от Decca Records разработва системата FFRR (full frequency range recording). Тази система е била умело използвана от военните при хидрофоните за идентифициране и каталогизиране на немските подводници. Понеже FFRR системата имала разширен честотен обхват 80 - 15000 Hz и сигнал/шум до 60 dB, звукът от двигателите на немските подводници се записвал и след анализ можело да се установи коя е подводницата. Въвеждането на системата FFRR при записите на грамофонни плочи, довело до "потресаващ реализъм" (по думите на критиката във Великобритания), независимо че тя за първи път била въведена при плочите на 78 об. В началото на 50-те години системата FFRR е международно приета и става стандарт. През 1954 Decca въвежда стерео записите с 3 микрофона за големи оркестри - само 3 месеца след като това е направено за първи път от RCA Victor в САЩ. Форматът на системата на Decca по аналогия на FFRR, бил наречен "FFSS" система - "Full Frequency Stereophonic Sound". Новата техника на запис била отчетлива характеристика на грамофонните плочи на Decca, даже след като стерео записите станали стандарт за всички лейбъли. Техниката на запис се характеризирала с агресивно използване на ниските и високите честоти, оптимално използване на магнетофонната лента (до границата на насищане) и умело съчетаване на фазовите разлики на сигнала, за да се постигне впечатляващ реализъм и атмосфера на концертната зала. В продължение на дълго време, фирмата създава голяма неразбория между колекционерите и дилърите на грамофонни плочи. Причината е в лошите етикети на LP плочите и липсата на достатъчно информация за датите на смяната на етикетите. Фирмата работи с известни имена от музикалната гилдия като Billy Fury, The Tornados, Rolling Stones, Moody Blues и Tom Jones. Целта и е била да смъкне малко от популярността и продажбите на група като The Beatles, работеща с Parlophon и Apple. Червеният етикет се е използвал чак до 1965г. През 1966 Decca променя етикета на сингъл плочите, като на бял фон в рамка е изобразено логото на фирмата. В периода от 1966 - 1969, са направени няколко версии с рамков логотип. При LP плочите в средата на 70-те се случва интересна аномалия - техният син етикет с рамков логотип (на третата снимка) е с по-малък размер от необходимото, след което фирмата нормализира размера им! Тази информация е базирана на факта, че големите хитове (High Tides и Green Grass) на група като Rolling Stones пуснати през 1966г, е трябвало бързо да достигнат обемите на разпродажба като тези на Битълс. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
DERAM		Decca бил първият мажоритарен лейбъл създал филиалът Deram - като алтернатива за някои певци и групи. Deram бил създаден през 1966г. и е издавал до 1979г. Понеже бил филиал, Deram никога не бил подлаган на конкуренция от лейбълите Vertigo, или EMI`s Harvest. Това помогнало много да се постигнат забележителни успехи като например с групата The Moody Blues, която Deram превърнали от кабаретна в известна група. Cat Stevens бил първият хит изпълнител записващ с Deram, последвано от подписването на договор с продуцендската компания на Denny Cordell. The Move, Procol Harum, Amen Corner, Frigid Pink, Ten Years After, The Flowerpot Men, Honeybus, и White Plains са успешни групи записвали с Deram, докато Fripp, Keef Hartley, The Flirtations и Timebox търпят критика и са по-слабо успешни от търговска гледна точка. В качеството си на дъщерна фирма на Decca, Deram следва подобен модел на етикетите. По-ранните етикети са в пълен размер, докато по-късните са с умален диаметър - като етикета на Decca от същия период. Горният етикет е използван от Moody Blues за техната LP плоча. Аналогично червено-белият етикет е използван за тяхната следваща дългосвиреща плоча On The Threshold Of A Dream. Долният етикет е от EP сингъл на групата The Syn. Този етикет се използва до 1973г. През 1980г, Deram е възстановен за кратко като се издават записи на Bananarama, The Mo-dettes и Splodgenessabounds. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
EMI		EMI Records е звукозаписна компания, основана от компанията EMI през 1972г. като наследник на лейбъла Columbia. Глобалният успех с който EMI се е ползвал през 60-те години се дължи на факта, че EMI имаше правата върху търговските марки като His Master's Voice и Columbia, заедно с RCA Victor Records и американската Columbia Records, собственик на правата за тези марки в Северна Америка. С EMI Records работят много известни имена от музикалната гилдия, но един от най-голямите им удари е откритието на групата Queen. Queen правят своята първа дългосвиреща плоча през 1973 год. От по-известните певци и групи подписали с EMI, можем да споменем Cliff Richard, Don Estelle, Windsor Davies, и The Wurzels. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
FONTANA		Fontana Records е основан от империята Philips през 1950г. като дъщерно дружество и независим лейбъл във Франция. Когато Philips преструктурира музикалното си проидводство, прехвърля Fontana на Vertigo Records. По късно Fontana преминава към PolyGram, който променя името на Fontana Distribution като го парави дистрибутор. В САЩ лейбълът се появява през 1964, а дисткрибуцията се поема от Mercury Records. По време на активната си дейност Fontana прави поредица от необичайни действия (на вниманието на публичните регистри), като изкупуване и издаване на записи с певци и музиканти толкова разнообразни, колкото са Johnny Mathis и The Marvelettes в началото на шейсетте години. По-късно, издават записи на някои хит групи, като - The Who (The High Numbers), Led Zeppelin (Jimmy Page) и Slade (Ambrosia Slade). През най-успешният си период, лейбълът издва записи на Dave Dee, Dozy Beaky and Mick and Tich, The Spencer Davis Group, Manfred Mann. На LP дългосвирещите грамофонни плочи етикетите са обикновено в сиво,сребърно, или черно, докато на сингълите, са етикетите са в синьо и сребристо. По-късно през 60-те години при преиздаване на записи от лейбъла и на LP плочите са слагани сини етикети. В края на 1964г. LP етикета отново е сменен в боксет версия. Към този момент лейбълът е активен под шапката на Universal Music Group. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
HARVEST		През 1969г. EMI стартира успешно под управлението на способния мениджър Malcolm Jones. Harvest Records е звукозаписна компания, създадена от EMI през 1969г. Първият албум на лейбъла Harvest под шапката на EMI е на Edgar Broughton Band, който е типичен за новаторските действия на Harvest. Това е може би най-успешният от всички лейбъли на Обединеното кралство за онова време. В не малка степен за това помагат певците и групите записвали с фирмата Columbia, като Pink Floyd например. Успешната серия продължава до началото на 80-те години като последният номер едно албум е "The Final Cut" на Pink Floyd. Harvest Records пуска също така и първите три албума на Iron Maiden в САЩ. Някои от хит изпълнителите записвали с Harvest са: Pink Floyd, Deep Purple, Electric Light Orchestra, Marshall-Hain, Be Bop Deluxe. От 1984г. Harvest Records не функционира, или се използува много рядко за нови издания. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
HMV		Дядото на британските звукозаписни компании, HMV, или (His Masters Voice е пълното заглавие) води началото си от далечната 1890г. Логото с известното куче и стар фонограф е част от етикета на фирмата, като резултат от бизнес споразумение с Емил Берлинер. Берлинер продава правата за използване на логото и на американската компания Victor и по-късно то става неизменна част от логото и на RCA. Съгласно договора за продажба на правата до 1909 HMV не са имали право да използват това лого. Повече за историята на логото с кучето и грамофона, може да научите от тази страница. През 50-те години на миналия век HMV записват и издават записи на Elvis Presley. Записи с HMV са правили: Johnny Kidd и The Pirates, Manfred Mann и The Swinging Blue Jeans. По късно правата за използване на логото с кучето изтичат и HMV, бил принуден да смени етикета през 1962г. с текстов надпис, който бил поставен малко над отвора на плочата, като този на долната снимка. HMV е част от лейбъла EMI, който също въвежда този етикет през 1964 - използван чак до 1969г. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
ISLAND		Island е една от най-интересните звукозаписни компании по време на златната ера на поп-музиката. Основана е в Ямайка през 1959г. от Chris Blackwell. Едва през 1962г. обаче, звукозаписната компания е регистрирана в Лондон, и бързо придобива култов характер. Island издава хит сингъл-плочи на Millie и The Spencer Davis Group, след което предоставя голяма част от правата на малки фирми. Така например издаването на плочи на John Martyn, и Traffic, става от фирмата Fontana, но се продуцира от Island. Едни от пэрвите записи са на Jethro Tull, Traffic, Spooky Tooth и Free. Постепенно Island, се превръща в една от най-големите звукозаписни компании за рок музика във Великобритания. През 1970 Emerson Lake and Palmer, издават първият си албум с Island, а Cat Stevens дебютния. Етикетът с надписа на Island оформен като остров (долната снимка), продължава да се издава от фирмата. Някои от мажоритарните (основни) певци и групи на лейбъла са: Jethro Tull, Free, ELP, Fairport Convention, U2 и др. През 1989 Blackwell продава Island на групата PolyGram за 272 млн. долара, която през 1998 преминава към Seagrams. Island Records сега е собственост на Universal Music Group. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
MAJOR MINOR		Това е малък лейбъл, създаден от мениджъра Phil Solomon през 1966г. Ще го запомним с издаването на хита "Je t'aime" на Jane Birkin and Serge Gainsbourg's , получил широка публичност. Интересното е, че тази песен в оригинален вариант на записа е с Brigit Bardot, вместо Jane Birkin. Основни изпълнители на лейбъла: Tommy James and The Shondells, Johnny Nash, Malcolm Roberts. Към днешно време лейбълът е собственост на EMI. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
MARMALADE		Малка звукозаписна компания, създадена през 1967г. от Giorgio Gomelski - продуцент на групата The Yardbirds. Разпространението е било поето от лейбъла Polydor. Има издаден известен сингъл - "This Wheels On Fire" на The Brian Auger Trinity с Julie Driscoll. Друг по-забележителен албум, които издават е "Bitterness Of Death" с Ottilie Patterson, която се прочува през 50-те като уважавана джаз певица. Мажоритарни изпълнители на лейбъла: Julie Driscoll, Blossom Toes, John McLaughlin.. Лейбълът прекратява дейнастта си през 1969г. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
NEON-RCA		Neon-RCA е малък и слабо продуктивен лейбъл, създаден от RCA Records в края на 60-те години. Известен е с хит-сингъла си "Natural Sinner" изпят от Andy Fairweather Low и групата му Fair Weather. Andy Fairweather Low е бивш член на поп групата Amen Corner. Лейбълът Neon-RCA е колекционерски и се намира трудно, защото почти никой не продава плочи с този лейбъл. Neon е една от малкото фирми издаваща грамофонни плочи с различен етикет от двете страни!. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
PARLOPHONE		Parlophone Records е звукозаписна компания, основана в Германия през 1896г. от Carl Lindstrom Company. Буквата "L" в логото на фирмата идва от първата буква на името Lindstrom, но може да се апроксимира и като знака на британския паунд. Първоначално марката се е използвала за производство на грамофони. През 1923г. е създаден Британският филиал на Parlophone, който сключил лизингов договор с базираната в САЩ Okeh Records и станал водещ лейбъл за джаз записи във Великобритания. През 1927 Columbia Graphophone Company придобива контролния пакет акции и поема управлението над Parlophone Records. В този период Parlophone прави записи с Louis Armstrong, Bix Beiderbecke, Frank Trumbauer, Duke Ellington, Miff Mole. През 50-те и 60-те Parlophone Records съществува предимно като малък лейбъл в сферата на джаза до появата на групата Битълс. С идването си Битълс променят света на музиката, а чрез контракта си с Parlophone променят и самият лейбъл! Чрез огромните продажби на плочите на Битълс, Parlophone се сдобива с огромна популярност. Певци и групи като The Hollies, The Fourmost, Billy J Kramer, Cilla Black, Simon Dupree and The Big Sound, Cliff Bennett и The Rebel Rousers се редят на опашка за записи в Parlophone. Един интересен факт за Parlophone е, че когато пускат първият LP албум и сингъл на Битълс, първите бройки на плочите са пресовани със стария етикет на фирмата (горната картинка). Промяната на етикета се налага подобно на останалите лейбъли - EMI, Columbia и HMV които също сменят етикетите на свойте плочи. Следващите бройки вече са пресовани с новия етикет (втората снимка). Плоча със стария етикет на фирмата (златен надпис на черен фон) има колекционерска стайност, а цената и се движи над 250 лири! Огромното количество пресовани плочи на Битълс издадени от Parlophone е съпроводено понякога с различни незначителни дефекти. Това кара колекционерите на плочи да следят с особено внимание всеки идин детайл от етикетите, като се стига дотам да се прави разлика между малки и главни букви отпечатени по ръба на етикетите на сингъла! Друга промяна, която прави EMI през 1964г. е че на етикетите задължително трябвало да съществува надписа: "Sold in the UK subject to retail price conditions. See price lists" - "Продажбата в Обединеното кралство подлежи на дребно-ценови условия.Виж ценови списъци". Промяната може да се види между втората и третата снимка - текстът е непосредствено под жълтия надпис на Parlophone и е добър начин да се прецени дали това е копие на Битълс. През 1969г. текстът е премахнат, етикета е черно-сребърен с надписи в бял цвят (снимката долу), силно приличащ на етикета на Harvest. В днешно време Parlophone все още е активен и е най-стария лейбъл под шапката на EMI. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
PHILIPS		Philips Records се ражда като продължение в развитието на холанската електрическа ккомпания Philips през 1950г. Първоначално е носела името "Philips Phonographische Industrie" (PPI) и е записвала с различни изпълнители от различни националности, включително и класическа музика. Philips също разпространявал записи правени от страна на US Columbia Records на европейския континент. В края на 1954г, Columbia Records се разделя на английска и американска и Philips става дистрибутор на оригиналната (американската) Колумбия във Великобритания. През 1950 Philips създават дъщерната звукозаписна компания Fontana. В 1961г, филиалът на Philips в САЩ известен като Consolidated Electronics Industries Corp. (накратко Conelco) купува Mercury Records и започва да издава освен грамофонни плочи и касети с музика (Musicassettes) от юли 1966г. През 1969 Canelco променя името си на North American Philips Corp (N.A.P.C.), след като майката Philips дава контрола върху дружеството. През 1962 Philips Records и Deutsche Grammophon се свързват в съвместно предприятие с името Phonogram Records. През 80-те години се създава Philips Classics Records, за записи само на класическа музика. В сегашно време Philips Records е част от Universal Music от 1998 год, а Philips Classics се абсорбира от Decca Music Group. Каталогът с поп музиката на Philips Records се управлява от Mercury Records. През 50-те и 60-те години фирмата оперира с тъмно сини, виолетови и черни етикети със сребърно-бял и бял надпис. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
PYE		До 1953г, Pye не се среща сред лейбълите за запис на грамофонни плочи в Англия. По това време компанията Pye притежава малка независима фирма за записи Nixa Recors. През 1955г, Nixa Recors закупува звукозаписната компания Polygonе. Nixa-Pye съществува чак до 1959г, когато името се промена на Pye и се слага началото на лейбъла Pye. Pye става известна през 1963г, когато подписва договори с The Searchers, Petula Clark, Jackie Trent, The Kinks, The Foundations и Status Quo. Това я изстрелва в класацията за най-добри лейбъли през 60-те години на миналия век. Компанията създава и две дъщерни звукозаписни дружества - Golden Guinea (бюджетен лейбъл) и Piccadilly имаща договори с The Rockin Berries и Sounds Orchestral. През 1958 се създава Pye International, за да пусне продукти на американските лейбъли като Chess, King и Buddah. През 1968 фирмата променя цвета на етикета от розов на син дизайн (на третата снимка). При някои специални поръчки се е употребявал и червен етикет (показан най-долу). Подписването на договор за покупко-продажба с ATV през 1966г. държи правата за името на Pye до 1980г, като след това се преименува на Precision Records and Tapes (PRT). След многократно препродаване, накрая през 1989, фирмата е закупена от Castle Communications, които държат правата до 2007г, когато Castle става филиал на Universal Music Group. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
REGAL ZONOPHON		Лейбълът Regal Zonophone се създава от EMI през 1932г, обединавайки двата по-малки лейбъла Regal Records и Zonophone Records. Първаночално Regal Zonophone ремастерирал записи на американските звукозаписни компании - Okeh Records, Victor Records и Columbia. Едновременно с това правел записи и на изпълнители като Gracie Fields и George Formby. Лейбълът е добре известен и със записите на оркестрална духова музика в лицето на Salvation Army. През 1950г. австралийският клон на компанията се ориентирал към записи на кънтри музика. През 1967 двамата известни продуценти Denny Cordell и Tony Visconti подписват договор с Regal Zonophone и привличат изпълнители като The Move и Procol Harum. По-късно към тях се присъединяват Joe Cocker и Tyrannosaurus Rex, но към края на работата си с тях Regal Zonophone се проваля. До 1968г. етикетът на плочите е син, след това се въвежда червен етикет. При специални поръчки се е употребявал и бял етикет. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
VERTIGO		През 60-те години на миналия век (подобно на тандемите на EMI с Harvest и Decca с Deram), Vertigo се създава за да работи заедно с Philips. Първите изпълнители които привлича лейбъла са: Ian Matthews, Black Sabbath, Mike Absalom, Dr. Z, Catapilla, Cressida, Colosseum, Gentle Giant, Jade Warrior, Nirvana, Kraftwerk, Ben, Keith Tippett Group, Tudor Lodge, Streetwalkers, Lucifer's Friend и Magna Carta. След като лейбълът Philips бил преименуван във Phonogram Records през 1972г, се привличат още: Streetwalkers, Status Quo, Switzerland's Flame Dream, Thin Lizzy и Tears for Fears. Певческа кариера на Rod Stewart стартира също с лебъла Vertigo, който издава първите два солови албуми на певеца. По-късно Vertigo подписват договор и с Dire Straits, който им донася най-големия успех. Първите етикети на плочите са на горните две снимки, които са страна A и страна B на една и съща плоча. През 1973г. етикетът се сменя с изображение на космически кораби или летящи чинии (на по-долната снимка). Към 1980г, се появява етикетът на долната снимка. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.
VIRGIN		Virgin Records е британска звукозаписна компания, основана от английските предприемачи Richard Branson, Simon Draper и Nik Powell през 1972г. Логото на фирмата е млада гола жена в огледален образ с голяма дълга опашка на змия, създадено от английският художник и илюстратор Roger Dean. Първото издание на лейбъла е рок албума "Tubular Bells" на мултиинструменталиста Mike Oldfield през 1973. Подписването на групата Sex Pistols с Virgin Records през 1977, създава неприятности за лейбъла с полицията - заради изложеният албум "Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols" на витрината в магазина "Нотинг Хил". След това Virgin подписват с "new wave" групи като: Boxer, Culture Club, Fingerprintz, Gillan, Human League, Magazine, the Motors, Penetration, The Ruts Shooting Star, Simple Minds, и XTC. През 70-те Virgin експериментнира върху ново лого и въвежда настоящия ръкописен надпис Virgin създаден през 1978г. Новото лого е използвано за първи път през 1978, в албума на Mike Oldfield "Incantations". През 1983г, Virgin закупува Charisma Records и се преименува на Virgin/Charisma Records. Virgin/Charisma просъществува до 1992г, когато Charisma е закрит, а неговият каталог е прехвърлен на Virgin. През 1992г, Virgin е продадена от Branson на EMI. Част от дискографията на лейбъла. Част от дискографията на лейбъла само за 45 об.

Използвани източници и литература: