История на техническото и музикалното ми развитие



Казвам се Анатол Гърков и живея в София.
Ще започна с любовта ми към електрониката. Тя се породи още в юношестките години. Любопитството ми - какво е скрито вътре в радиото, не ми даваше покой. Това продължи до тогава до като не махнах задния капак на радиото. Тогава пред мен се откри интересна гледка. Под слой от прах, се виждаха стъклени цилиндри, в които вътре светеха някакви жички. Имаше и други части от метал. Всичко това беше примесено, с особен мирис на изгоряла прах.По късно установих, че така миришат само ламповите устройства.

Тогава не знаех нищо за предназначението на това което виждах. Питах родителите ми, но освен да ме нахокат, че съм бъркал вътре и можело да ме убие тока, отговор не получих. Eдин комшия - електротехник, забеляза любопитството ми. Обясни ми доколкото можеше принципа на работа на радиото. Даде ми и книги, които аз започнах да чета с удоволствие и ги поглъщах като топъл хляб. Четях като луд и друга техническа литература. Математиката и техническите науки ми се отдаваха. Оттогава започнаха технократските ми мъки!

Малко по-късно чух за първи път и рок-музика - от един унгарски магнетофон "Мамбо". Тогава по българското радио и телевизия се излъчваха само български и съветски естрадни песни. Е от време на време пускаха и по някоя италианска. През 60-те години, баща ми беше на екскурзия в Съветския съюз и ми донесе първия магнетофон - лампов Яуза-5. Беше неописуема радост! Последваха сбирки с приятели и такива купони се завихриха, че баща ми съжаляваше за покупката. Така бях пленен от магията на рока и блуса, от Бийтълс и Ролингстоунс.

Слушайки невероятните изпълнения от ония години на групи като Шедълс, Би Джийс, Крийм, у мен постепенно се породи желанието да се науча да свиря на китара. Мои приятели ми показаха първите акорди и с цената на много упоритост и труд просвирих. Първата ми китара, беше китарата на братовчед ми, която му я бяха купили преди години, но той така и не се научи да свири. И сега след толкова години си спомням, че беше изключително добре направена стара акустична китара с голям корпус. Научих няколко песнички една от които беше "Обла-ди, обла-да" ( с 3-4 акорда ) на Бийтълс. Започнах да се оглеждам около себе си и забелязах, че има и други ентусиасти луди като мен. Така спретнахме набързо едно съставче, тогава се наричаха вокално-инструментален състав. Две кухи китари и барабанче. Събирахме се по къщите в мазетата да репетираме. По онова време в музикалното пространство току що бяха започнали да се появяват "Щурците" с Кирил Маричков, Гошо-тишината, "Сребърните гривни". Истината обаче е, че първият български вокално-инструментален състав беше "Бандераците"!

По късно, вече бях в гимназията, когато събрах 70 лева и си купих българска електрическа китара - "Пловдив". По конструкция на външен вид приличаше на Фендер. Но само на външен вид, защото двете нямаха нищо общо. Фендeрът се изработва от тежка маркова дървесина, тежестта му е изнесена в задната част на китарата, има скосяване на корпуса отзад за удобно прилягяне към тялото, качествени адаптери, жак. Българската е от лек чам, с най-прости адаптери и букси вместо женски жак. По онова време в България, китари се произвеждаха в Казанлък и в Пловдив. Най-скъпата българска китара беше "Хеброс" - с цена 210 лв, приличаща на Гибсън. Тогава такива бяха времената и родното производство. За истински Фендер, или Гибсън, можеше само да се мечтае. От вносните по-достъпни като цена бяха "Ибанез". Спомням си, че като я купих на нея не можеше да се свири. Имаше едни дебели и стегнати струни, висок гриф. От копчетата на сакото ми на втория ден - лака и боята от задната и страна се ожули. Нямаше как, за да не идат парите ми зян - трябваше да се захващам за работа. Последва разглобяване на цялата китара и преработка - по-нисък гриф, смяна на буксите за кабела с женски жак (изваден от Яузата), който едвам се побра заради тънкия корпус, смяна на струните, припилване на телта на позицийте. Най хубавите струни които тогава се продаваха в София бяха "томастик". Понеже 6-та струна беше доста дебела, а и за да станат по-меки струните - китаристите тогава се изхитряхме. Слагахме две първи струни за 1-ва и 2-ра, а 5-та отиваше на мястото на 6-та.

След закупуването на електрическата китара и поради липса на усилвател, на първо време я включвах на вход грамофон в радиото. Така съм започнал пътуването си в света на електрическия звук! После нали знаете апетитът идва с яденето, намерихме отнякъде български усилвател "Орфей-30"с 30 вата изходна мощност, противотактен с 2 бр. ЕL34 и предусилвател с 6Н9С. Брумът му беше ужасен! Имаше и усилватели "Моно-25", които според мен бяха малко по-добри. С това кажи-речи се изчерпваше пазарът на българските усилватели. По-късно започнаха да внасят немските "Регент-30", "Регент-60", "MV-3" и италианските "Фарфиза", които бяха далеч по-качествени, но и по-скъпи. Постепенно започнах да мисля и за електронни ефекти. Първият ефект, който направих беше дисторшън. Песента "Сатисфакшън" на Ролингстоунс, беше една от първите в която за първи път се чу този ефект. Разбира се желанието на повечето китаристи беше неистово да го притежават. Това стана с помоща на един приятел от гимназията, който не знам от къде беше намерил схема на устройството. Поради невъзможност да се закупят оригиналните части, цялото устройство беше изработено с части закупени он магазин "Млад техник", който някога се намираше в началото на улица "Найчо Цанов", където сега е Булбанк. Транзистори сложихме от българските (SFT353 - германиеви) и заедно с другите елементи бяха монтирани на печатна платка. Тогава много малко се знаеше какво е това печатна платка и как се изработва. Пистите сме ги рисували с асфалт разстворен в бензин, а самата платка я ецвахме в разреден разтвор на азотна киселина. Няма да ви описвам вълнението и възторга, когато за първи път звукът на китарата мина през това устройство. Свиренето беше с часове, а пръстите ни се набиха като гьон. В продължение на няколко години успях да си направя много от ефектите които бяха известни по онова време, като уа-уа педал, вибрато. Имах и пружинен ревербератор, но него го закупих от оказионен музикален магазин намиращ се на кръстовището на ул.Денкоглу и бул.Витоша за 120лв, японско производство. Две години след това си направих ехо с магнитна лента. Закъснението на ехо сигнала се получавеше, чрез промяна в скоростта на движение на лентата. Имаше и възможност за наслагване на сигналите и получаване на многократно ехо. Него го изработих най-трудно. Представляваше кутия с размери 30 х 15 х 10 см, със самостоятелен транспорт за лентата, който се закриваше с плексигласов прозрачен капак. Използвах глави за магнетофон Тесла, които се продаваха като резервни части по магазините. Така се сдобих с почти всичко необходимо за един китарист. Често по концерти това мое оборудване предизвикваше истинска завист.

Песните ги заучавахме на слух от магнетофон. Тогава за пръв път чух музиката на Джими Хендрикс и се захласнах по нея. По онова време хубавата рок музика беше кът. Слушането и изпълнението на твърд рок, се преследваше от властите. Записваше се скрито от приятели на които бащите им имаха възможност да пътуват командировка в чужбина и им донасяха по накоя хубава плоча. Имаше един Васко "шивача" му казваха от кв.Подуене в София, на когото му изпращаха плочи от чужбина. Там записваха само ограничен кръг по-близки приятели и съм се редил с часове за да запиша нещо ново. Нямаше възможност и да избираш.

Друг източник за записи беше от чужди станции по радиото. Спомням си, че хубава музика се излъчваше по радио "Люксембург" на средни вълни. Популярно беше и едно предаване всеки понеделник по радио Белград "Вечер уз радио" с Никола Караклайч. На къси вълни слушахме радио Свободна Европа, където освен политика пускаха и по малко музика. Най-често слушахме предаването "Метроном" на румънски език. В сравнение със съседните соц. страни като Румъния, Югославия и Македония, в България цареше най-строг режим по отношение на западното влияние и западната музика. В училищата задължително се изучаваше руски език, който имаше повече часове седмично, от часовете за изучаване на западен език. Западният език (с изключение на гимназийте с изучаване на чужд език) се преподаваше, колкото да не е без хич. Често по онова време можеха да се чуят реплики от вида на:

- Английски ще ми пееш!? Западно влияние ще прокарваш, а!?

А да не говорим за тесните панталони, тесните поли, после за минижупа, панталоните "чарлстон", дългите бакембарди и дългите коси - викахме им "кече". Пуснеш ли малко по-дълго кече, или те гонят от училище, или милиционера те хваща на улицата и с една ножица щрак-щрак където свари отгоре ти нарязва косата. Щеш, не щеш отиваш в бръснарницата и се подстригваш, така че да не ти личат отрязаните кичури. Когато се изнасяше концерт, трябваше да се свирят или авторски песни, или българска естрада. Повечето концерти започваха с обещанието, че ще се свирят само допустими изпълнения. Свириш, свириш и гледаш как адреналина на публиката се покачва, и ти се приисква да забиеш нещо по-така, "по-западно". Направиш ли го обаче, пристига милицията и спира тока - централно от шалтера на таблото. Следва вразумяване "бой" и на музикантите и на публиката, отнемане на категорията и забрана в определен срок да свириш публично.

Постепенно израснахме и се развихме като група и музиканти. Започнахме да свирим по заведения и ресторанти на черноморието. Там се даваше по-голяма свобода в изпълненията - заради чуждите туристи. Налагаше се да сменяме инструментите и усилвателите с по-добри и по- мощни, защото често се свиреше и на открито. Най-доброто като усилвател през 70-те години беше Маршал - 100 вата. На българския пазар това чудо не можеше да се купи. И тогава повечето от съставите започнаха да си го правят. Едни от първите които започнаха да свирят на Маршал бяха Щурците. Те имаха четири такива усилвателя. От микрофонните уредби се ценяха най-много Динакорд. От марките китари най-много се ценеше Фендер-стратокастер. По-късно от едно западно списание успях да прочета, че марката Фендер се популяризира най-много след появата на Джими Хендрикс, който я налага в музикалната гилдия. Преди това са свирили основно с Рикенбакер и Гибсън. През музикалната си кариера съм имал удоволствието да свиря на някалко модела Фендер. Исключителен инструмент и досега ми е любима марка. Някъде около 1975 година намерих схема на Маршал 100-РА, и пристъпих към реализацията на два такива за нашите нужди. Схемата му не беше нещо особено като сложност. Състоеше се от 4 крайни лампи EL34 по две в противотакт и 3 двойни триода ECC83. По-трудно беше изработването на мрежовите и изходните трансформатори, които съм ги навивал на ръка. Всичките елементи се монтираха в шаси от желязна ламарина - обемен монтаж. Кутийте изработихме с помоща на дърводелец и ги облепихме с черна кожа. Отдалече погледнато - пълна имитация на Маршал .Говорители - естествено благоевградски - 30 см. Звукът му беше изумителен и като тембър и като сила! За мен усилвателите Маршал и до днес си остават едни от най-добрите в света. Факт е че и досега се използват от водещи музиканти.

Така заниманията ми с електроника вървяха заедно със свиренето и ученето. Завърших почти с отличен 1-ва гимназия в София - математическа паралелка. Веднага същата година след кандидат-студентските изпити, ме приеха за студент. Не ми достигна обаче бал за специалност електроника. Приеха ме със специалност машиностроене. Тогава през 1972 год, за първи път въведоха политически изпит. На изпита се падна въпрос за "Георги Димитров и българосъветската дружба". На изпита по математика - отличен. На политическият изпит - среден. Есента влязох в казармата за година и половина. Приетите за студенти тогава служеха година и половина. По това време режима на властта като че ли започна да поотслабва. По радиоуредбата в казармата библиотекарят скрито през обедната почивка ни пускаше изпълнения на Цепелин, Пърпъл, Крийм и др. И така докато някой от офицерите не го "сгащеха". Следваше смяна на библиотекаря с по-читав войник. Така за 1 година сменихме 5 библиотекари. За пояснение искам да кажа, че тогава казармената служба беше по-тежка от затвор. Имаше извращения, гонене. Някои с по-слаба психика не издържаха. Всеки стремеж към по-свободно държане, слушане на музика с изключение на българската и руската естрадна - се наказваше жестоко. Държеше се изключително за спазване на дисциплината и казарменият устав. Никакви коси и прически! За младите войници - подстрижка нула номер, за старите - първи или втори .Градска отпуска се полагаше най-много един път в месеца. Макар ,че ни разрешиха да си вкараме инструментите в казармата, нямаше много време за музикални занимания.

След казармата свиренето и ученето също вървяха ръка за ръка, но за известно време. Докато не започнаха сериозните приятелства с противоположния пол. Никоя от приятелките ми не одобряваше концертните ни изяви. Макар и да не го показваха явно, вътре в себе си чувствах раздразнението им. Знаете как е. Дразнеше ги всичко - от напора за запознанство с непознати момичета, до софрите в ресторантите. Тогава освен по черноморието, свирехме и по много международни студентски бригади. По онова време обожавах изпълненията на Хендрикс. Можехме да импровизираме някои от тях и така ми излезна прякора Джимарата. После постепенно повечето от нас се ожениха и групата ни се разпадна. Аз не стигнах до женитба, макар че имах няколко сериозни връзки. Бях голям шопски инат!

След като завърших висшето си образование, ми предстоеше разпределение. Тогава гледаха да те разпределят в друг град на България, а не където живееш. Първото предложение беше за "Оптико-електрон" в Панагюрище. Тогава току що му предстоеше откриване и набираха специалисти. Понеже ние бяхме първите специалисти, които трябваше да влезем - ни пускаха и примамка, че след това ще станем началници. Разбира се отказах. Какво да правя в Панагюрище? Приятелката ми беше от София! И тогава дойде като спасителен пояс едно предложение за слаботоков завод "Ворошилов". Веднага приех! Какво по-хубаво от това, да бъда по-близко до електрониката която обичам. И така там започнах като технолог на механични конструкций. Една голяма част от живота ми мина в този завод. Там се развих в професионално отношение, като специалист. Свидетел съм на възхода и падението на този завод, а и не само на него, а и на цялото обединение Респром и Инкомс. Минал съм по всички стъпала на професионалното развитие от технолог до зам.директор. Участвал съм в договарянето и закупуването на цялото Know-How по второ направление. Имах възможност да посетя и се запозная с начина на организация на производството в редица водещи западни фирми в областта на механиката и електрониката. В най-силните му години в него работеха над 10000 служители и работници на три смени. Там се запознах с жена ми и се оженихме. В момента завода не съществува даже и физически. Миналата пролет му сринаха всички сгради. Вероятно там ще строят жилищен комплекс. През времето във Ворошилов с музиканстване не съм се занимавал. Подрънквах от време време на китарата в къщи. Но любовтта ми към музиката си остана. И досега като гледам концерт на живо, част от мен е на сцената. За сметка на свиренето през тези години се опитвах да си спретна добра домашна уредба. В това отношение смених много компоненти на известни фирми.

Колкото и да се стремях обаче да се доближа до магията на живото звучене, това никога не ми се удаде. От старото ми оборудване до момента съм запазил само един касетен дек Накамичи 582Z - жал ми беше да го продам. Това продължи някъде до към средата на 90-те години, когато в една статия на столичен вестник прочетох , че накой си Базелков (по-късно разбрах че му викали Джото) направил лампов усилвател с изключително добър звук. До статията имаше и снимка на усилвателя, с подредени като войници лампи - открито изпълнение. Веднага познах, че крайните лампи са EL34. Това силно ме заинтригува и се сетих, че в килера имам стари лампи от китарджийския период. Носталгията по ламповите усилватели в мен се събуди, пламна искрата, и аз реших да си направя лампов усилвател за домашно слушане на музика. ЕL34 намерих, но със слаба емисия, но затова пък имах чисто нови 6П3С - 8 бр и ЕСС83 - 10 бр. Разрових се в списания и стари книги за подходяща схема и не след дълго се спрях на вариант паралелен пуш-пул. Това е вариант при който изходният трансформатор е под формата на дросел със среден извод на маса и е включен в катодите на изходните лампи. Това включване дава предимсвото, че четири пъти пада товарното съпротивление, при което изходният трансформатор силно се опростява, има по-малко навивки и е лесен за изработване. Същевременно изходното стъпало има малък клирфактор и широка честотна лента. Неудобството при тази схема е захранването на усилвателя ,което трябва да се изпълни в двоен вариант - по две анодни захранвания на канал. Идеята ми беше да се направи двойно моно на едно шаси, с общ мрежов трансформатор и отделни вторични намотки, за ляв и десен канал. Изчислих си мрежовия трансформатор и го навих. Данните за изходните дросели ги имах готови. Закупих си цоклите и останалите елементи. Направих чертеж на шасито и го поръчах да го изработят. През годините до като бях във Ворошилов се научих на бъда перфекционист. Бях помислил предварително за всичко, включително и за надписите на шасито. За целта стари приятели от Ворошилов ми направиха няколко ситошаблони. За три, четири месеца успях да го сглобя. Докато го правех си мислех какъв ли звук ще възпроизведе това чудо? Сигурно ще бъде зашеметяващ и ще действа като магия на душата ми!? И тогава ми хрумна да го кръстя Magic. Понеже смятах да го боядисам черен, промених името на Black Magic. За емблема над надписа реших да поставя проекция на котешка глава гледана отпред, за да бъде в синхрон с името. Така се роди името Black Magic, която от тогава досега поставам на всеки изработен от мен усилвател, или устройство. Бързам да уточня, че идеята ми не беше с комерсиална цел. И до сега правя усилватели и други устройства за удоволствие и предимно за себе си. Понякога и за близки приятели.

След сглобяването, последва настройване, измерване и прослушване, което продължи още няколко месеца. Бях очарован от звука, но докато не му докарах параметрите в идеалните граници не мирясах. Наложи се смяна на някои от елементите, с по качествени такива, позлатяване на чинчовете, ключовете, лицевите панели. По онова време на нашия пазар позлатени чинчове нямаше. За да не го мъкна по разни приятели, тогава си закупих голяма част от измервателната апаратура, която ползвам и до момента. Списък на апаратурата за измерване, снимки и технически данни на усилвателя съм представил в отделни страници. Този усилвател извади невероятен звук и смаза редица фабрично произведени усилватели. Така преоткрих отново магията на ламповия звук! В последствие беше модифициран със система за балансиране на изходните стъпала, чрез изравняване на анодните токове. Вградено му беше и радиоуправляемо дистанционно управление за регулиране силата на звука - с моторизиран потенциометър ALPS. Усилвателят го ползвам до ден-днешен. Слушам го регулярно от време на време, за "сравняване на часовника" със сингъл-енд системите.

Към края на миналия век, мощно навлязоха компютърните системи и интернет. Общуването в интернет-пространството, даде нов мощен тласък в развитието и разработването на ламповите апаратури. Така успях да се запозная с философията и принципите на редица световни имена в тази област, като: Сакума, Нобу Шишидо, Джим де Корт, Торстен Льош, Стиви Бенч, Владимир Улянов, Анатолий Лихницкий и др. Открих много нови неща за мен и нови виждания. Разбрах също, че с трици маймуни не се ловят! За направата на добър усилвател, освен концепция са необходими и качествени елементи, които никак не са евтини.

През 2003 год, построих първия си сингъл-енд усилвател с крайна лампа рукия триод 6С19П. Избрах си възможно най-проста схема - драйвер и крайна лампа, и разбира се - кенотронно изправяне! Вече се бях убедил, че колкото по-прост е усилвателят, колкото по-къс тракт има и колкото по-малко елементи съдържа, толкова звукът е по-истински, по-натурален и по-близък до оригинала. За разлика от предишният, който беше реализиран в метално шаси, за този поръчах кутия от хубаво махагоново дърво. Пари не пестях и вложих най-доброто като елементи което можах да намеря, надписи, скъп лак и т.н. Мрежовият трансформатор, дроселите и изходните трансформатори, винаги както до сега съм си ги навивал сам. Всичко съм навивал на ръка с необходимите междуслоеви и междусекционни изолации, навивка до навивка, възможно най-стегнато, с щателно секциониране и предварителна подготовка на ламелите. Никога не съм поръчвал на други да ми изработват трансформаторите, защото знам че няма да вложат това старание и труд, които аз ще вложа! За регулиране на силата на звука изработих специален електронен регулатор, в който входният сигнал затихва в резистивен делител. Той е изпълнен от 4 последователно и 4 паралелно свързани качествени резистори. Те се превключват от цифрова схема в различна комбинация, което позволява затихване на звука в 16 стъпки от по 3 децибела до (- 45). Регулаторът е с ниско съпротивление, което прави усилвателят по-слабо зависим от качеството на входните кабели. И тук не си спестих радиоуправляемо дистанционно управление за регулиране на силата. Звукът който този път излезе от лампите - надмина очакванията ми! Много реалистичност, динамика, чистота, сцена! Признавам си, че до този момент не бях чувал такъв звук!

След изработването на този усилвател, вече се наложи промяна и в другите компоненти на системата ми. Това допълнително вдигна нивото на възпроизвежданата музика. На първо време направих корекции в озвучителните тела, които ползвам от 1982 година досега. Те са изцяло проектирани и изработени от мен. Двулентови са. Разделителната честота е 5 Кхц. На практика низкочестотният драйвер работи почти Full-Range. Закупих и сравнително запазен стар СД плеър Филипс, с добро аналогово звучене и стъклена оптика - по съветите от сайта на Вл.Улянов.

През 2006 год. достигнах до убеждението, че повече не мога да слушам цифрова музика. Закупих стар грамофон Ленко, който основно преработих и модифицирах. Беше изработен и RIAA коректор с лампи Е88СС, който (на принципа на Сакума за по-къс тракт), беше вграден в усилвателя. Оттогава преминах изцяло на слушане на аналогово записана музика и нямам намерение да се връщам обратно към цифровите носители. За три години оттогава, не съм закупил нито един СД диск. През миналата и началото на тази година основно преработих ламповият си сингъл-енд усилвател. Изходното стъпало вече е с директно-отопляеми лампи - 6С4С (произведени преди 1960 год.) с опция за преминаване към едноанодни 2А3. Драйверът е изпълнен с триодната част на ЕАВС80. Връзката драйвер - крайна лампа е с кондензатор. Кенотроните са директно-отопляемите AZ12. Подробности за озвучителните тела и останалите компоненти на системата ми може да видите на отделните препратки.

На края на тази история искам да кажа, че системата ми не е най-доброто което може да се сътвори! Тя не блести с оригиналност и нови технически решения, но пък ме радва това, че почти всичко сам съм си направил. Има фабрични системи на много по-високо ниво от моята, но струват хиляди евро! Все пак за мен музиката и електрониката са само хоби, а не професия! Всички основни схемни решения в усилвателостроенето, отдавна са измислени. С течение на времето се променя само нивото и качеството на техническите компоненти влагани в системите. Между другото, оказва се че преди 60-те, дори 40-те години на миналия век - вакуумните лампи са се произвеждали далеч с по високо качество. Особено лампите на Телефункен от преди втората световна война! Доколкото ми е известно, една от най-добре звучащите лампи призната от аудиофилите по света е - AD1 на Телефункен. Била е разработена от Телефункен по специална поръчка на немския райх, с изискването да предава възможно най-реалистично гласът на фюрера! Очевидно са се справили добре! Цената на двойка подбрани AD1 на еBay достига ...стотици и хиляди евро! В България също има много добри професионалисти с добри системи. От българите занимаващи се с правене (DIY) на лампови апаратури се познавам с Георги Георгиев - (Гецата), Аспарух Желязков - (Рухи), Румен Суванджиев - (Ручо), Иван Рачев, Коцето Цветков и др.

В началото на новото хилядолетие се появиха и много форуми на тема лампова апаратура. Това даде еще по-голям тласък в развитието `и. Чета много от форумите. С особен интерес следя дискусийте в руските форуми - Аудиопортал, Винтаж аудио и форума на Лихницкий, в който съм активен участник. В последните години се появиха и няколко добри български форума - BG-audio и DIY-audio club. Регистриран съм и в двата форума, но не участвувам в дискусийте. Не искам да обидя никой - имам си лични причини. Ако има нещо за което съм благодарен на бившата соц. система, то това е че ме научи на руски език, който сега ми помага много. Ползвам и много руска техническа литература.

Завършвам дългата ми и отегчителна история с мисълта, че сигурно ви е било интересно. Разказах ви най-важното за един период от приблизително 40 години. За всичките тези години прекарани в четене на техническа литература и правене на усилватели, разбрах едно:
Всички ние сме твърде далеч, от истинския звук на живото изпълнение, на живия концерт! Колкото и да се стремим да пренесем сцената с оркестъра 1 към 1 в хола на апартамента си, или на къщата, няма да успеем. Това го казвам, защото аз съм бил и на сцената, и пред нея.
Един добър мой съфорумник руски професионалист и аудиофил - Сергей с псевдоним "Normann", казва така:

- Лично аз за себе си, разделям нещата на две - живо изпълнение и копие (запис на живото изпълнение), което слушаме в домашна обстановка.
- В живота си никога не смесвам едното с другото, защото не може да сравняваш копието с оригинала!

Това съм аз.

Кой знае? Може би в бъдеще, човечеството да открие и други физически принципи за консервиране и възпроизвеждане на звука!
До тогава - да се радваме на това което имаме!
Накрая да споделя малко и за музиката, която слушам.Израстнах като рокаджия и слушах изключително рок и блуc.След като преминах границата от 40 години започнах да слушам и джаз, като рок изпълненията отидоха на заден план.След като преминах и границата от 50 години, установих че ми харесва много и симфоничната музика.След като се отказах да слушам СД дискове (цифрова музика), и започнах да слушам само аналогова (основно грамофонни плочи), любовта ми към рока започна да се възвръща.В момента слушам с удоволствие почти всякаква музика.

Ами, това е!
Пожелавам успех на всички аудиофили, слушатели и почитатели на музиката в търсенето на истината!

С уважение Ан.Гърков


НАЧАЛНА СТРАНИЦА
Страницата е подготвена и се поддържа от
Ан.Гърков
гр.София - 2009 год.